Живот на Ръба: Кариерата на Адам Копланд

Живот на Ръба: Кариерата на Адам Копланд

Превод на статията от WWE.com



Много преди да стане 11-кратен Световен Шампион, преди да шокира света като Категоризираната Суперзвезда, преди да надхвърли границите в мачовете с Маси, Стълби и Столове, Адам Копланд е просто поредното хлапе с широко отворени очи в Торонто СкайДом, викащо за Хълк Хоган в битката му срещу Ултимейт Уориър на КечМания VI.

Годината е 1990 и Копланд е само на седемнадесет години. Закоравял фен на WWE, той израства, като чете комикси, слуша Кис и мечтае един ден да стане Суперзвезда. Съучениците му дори го отбелязват като „Най-вероятен Шампион на WWE” в училищния годишник. Без значение как, по онова време за него би било невъзможно да знае, че той ще бъде в Главния Мач на Шоуто на Шоутата 18 години по-късно. Дори още по-далеч от ума му била идеята, че той евентуално ще спечели Световните Отборни Титли заедно с неговия герой, Хълкстър.


В този априлски ден, все още осем дълги години делят Копланд от дебюта му в WWE. Това пътуване започва няколко месеца по-късно, когато жителят на Оринджвил печели конкурс за есе, с което спечелва безплатни кеч тренировки във „Фитнесът на Съли” под обучението на канадските кечисти Рон Хъчинсън и Суийт Деди Сики. Корави типове, които спечелват уважението на останалите по време на тежките дни, те подтикват ентусиастът да се откаже, но няма кой да го възпре от това да постигне мечтата си.


Първите дни са трудни. Копланд живее сам с майка си и му се налага да работи временни работи в местните фабрики, за да се прехранват. И все пак той намира време, за да тренира и да взима участия в местни индипендънт шоута заедно с приятеля от детството си Крисчън и другаря му Райно. Под името Секстън Хардкасъл той бавно пробива на тепиха, преодолявайки срамежливостта, която го кара да се възприема просто като един странен гимназист.

Колкото повече се бие, толкова повече задобрява. Взима участия в шоута в Детроитски гимназии и турове през оръжейни складове в Уинипег. Понякога се изправя срещу хора, които е виждал по телевизията, като Бад Нюс Браун или Рик Мартел. В други случаи, срещу мърлячи, които никога не успяват да пробият нагоре в бизнеса. Веднъж дори има и еднократна поява в WCW, където той се появява с името Деймън Страйкър. Тогава все още били буйни времена от живота му, но той преминава през всичко съсредоточен към целта си — да подпише договор с WWE.


Копланд получава първия шанс да осъществи мечтата си през 1996 г., когато се бие срещу Боб Холи в пробен мач. Още две години щели да изминат, преди да излезе някаква полза от срещата обаче. Междувременно той преследва колежанска степен и продължава да се бие в малки шоута из областта на Великите Езера. Редовно работи в отбор, който наричат Блондините Самоубийци, с Крисчън. Двамата най-добри приятели изглеждат добре заедно и не след дълго спечелват вниманието на Брет Харт. Легендарният кечист ги кани в Калгари, помага им да поработят върху уменията си (периодът, в който Копланд е най-близко до неговия мач мечта срещу Харт) и също така споменава няколко добри неща за тях пред ръководството.

Думите, казани от Члена на Залата на Славата, попадат в правилните уши и скоро Копланд подписва договор (developmental contract). Месеци по-късно, на 22 юни, 1998 г., Острието прави дебюта си в WWE. Отначало представен на феновете чрез серия от видеа, в които той напада непознати хора на улицата, мистериозната Суперзвезда бива представена като измъчена, стоическа, загадъчна личност. Всичко това било далеч от безочливия, скандален човек, в който Острието щял да се превърне, но младият състезател очевидно имал нещо, което го правело интересен на феновете.





Първият му важен мач е на Лятно Тръшване през 1998 г., когато той е обявен за мистериозния партньор на Сабъл, в срещата й срещу Марк Меро и Джаклин. Все пак Острието не успява наистина да направи голямо впечатление, докато не се свързва със стария му приятел Крисчън и Гангрел — страховит вампир, който влиза в арената през обръч от пламъци. Гангрел вербува Крисчън, в опит да получи помощ във враждата си срещу Острието, но по-късно тримата сформират съюз познат като Челядта (The Brood?). Готическото трио скоро биват свързани с Гробаря и неговото Министерство и вършат няколко черни работи за него през пролетта на 1999 г., но някак си харизмата на групата ги прави забавни на хората.

Нарастналата им популярност довежда до раздялата им от Мъртвеца, което дава на Острието възможността да постигне първият си голям успех, след като побеждава Джеф Джарет за Интерконтиненталната Титла в Торонто СкайДом — съвсем същото място, в което той гледал КечМания VI девет години по-рано. Царуването на Острието продължава само един-единствен ден, но това няма значение за него. Да знае, че е държал същата титла, която идолите от детството му Брет Харт и Шон Майкълс са печелили, значи всичко за него.


Един наистина голям момент за него, но удивителната кариера на Острието не започва напълно от там. Първо, той ще предефинира отборната борба с Крисчън и двама смелчаци от Северна Каролина наричащи себе си Харди Бойз.


Четири дългогодишни фенове на WWE, Острието, Крисчън, Джеф Харди и Мат Харди знаят, че трябва да направят нещо специално, за да се откроят, при наличието на мегазвезди като Скалата и „Ледения” Стив Остин. Те получават шанса си на Без Милост през октомври, 1999 г., когато се срещат в първия по рода си Отборен мач със Стълби. Бързата, енергична и напълно уникална среща изумява феновете в Кливлъндската Гънд Арена до такава степен, че те дават на четиримата млади състезатели овации на крака, когато всичко приключва. Очевидно те успяват да направят голямо впечатление.


Този мач по никакъв начин не е кулминацията, а всъщност само началото. Скоро и Дъдли Бойз са добавени към микса и трите отбора се бият в Триъгълен Мач със Стълби на КечМания 2000. В тази среща с дори по-високи залози, Световните Отборни Титли, шестте талантливи Суперзвезди дават всичко от себе си на ринга. Отново мачът е определен, като един от най-добрите от шоуто, с незабравим край. Острието & Крисчън печелят срещата и грабват титлите по двойки заедно, след години мечти за подобно нещо в малкия им град в Онтарио.


Като отбор, тандемът ще спечелят титлите общо седем пъти през следващото десетилетие. Острието пък поставя рекорд в WWE, печелейки Световните Отборни Титли дванадесет пъти. Ала през 2000 г., двамата едва започват. Уверени след победата на КечМания, Острието & Крисчън проявяват и индивидуалност, вече не се държат като готически хлапета. Вместо това, те се превръщат в саркастични хулигани — типът момчета, които възкликват неща от сорта на „Содите са супер!” и правят петсекундни пози преди мачове „за бенефиса на онези, снимащи със светкавица”. Те стават неприятни, досадни… и изключително забавни.

През август месец същата година, Дъдлитата, Хардитата и Острието & Крисчън се срещат отново в типа мач, който очертава кариерите им — среща, която скоро става известна като Мач с Маси, Стълби & Столове. Някак си трите отбора отново успяват да вдигнат летвата, принуждавайки се да правят неща, които никога преди това не били виждани в ринга на WWE. Те взаимно се хвърлят от 6-метрови стълби и смазват телата си през солидни маси. Наистина невероятното е, че те успяват да надминат самите себе си на КечМания X-Седем през 2001 г., когато правят всичко това отново. По всички сметки, вторият мач е дори по-добър от първия, с Острието & Крисчън печелейки техните седми Световни Отборни Титли. Макар и последното им царуване с титлите, то се превръща в рекордно постижение.


След като доминира отборната дивизия години наред, Острието започва да се установява като соло кечист, печелейки турнира Крал на Ринга през юни 2001 г., както и втората си Интерконтинентална Титла през август. Тези големи победи довеждат до разногласия между Острието и Крисчън, които евентуално прерастват във вражда. Бившите приятели се бият няколко пъти през годината, разменяйки Интерконтиненталната Титла помежду си и разваляйки приятелство, съществуващо още от детските им години. Развоят на нещата е сърцераздирателен за Острието, но той остава упорит. Още същата година побеждава Кърт Енгъл за Щатската Титла, а после я обединява с Интерконтиненталната Титла, побеждавайки Тест.




Острието продължава стабилното си издигане до върха с пълна сила през 2002 г., след като бива преместен в Разбиване през ранните месеци на годината, той провежда забележителна вражда с Енгъл, която довежда до обръсването главата на Олимпийския медалист, след като Острието печели мач, в който и двамата състезатели залагат косите си. Още една връхна точка в кариерата му се случва през юли, когато той си партнира с героя от детството му, Хълк Хоган, за да победи Били & Чък за Световните Отборни Титли. Хлапето от Канада изглежда по-щастливо от всякога, докато стои в средата на ринга с титла на рамото си и с ръка около Хълкстър. „Дори след години, ще гледам това и все още ще имам усмивка на лицето си”, пише той по-късно.

Скоро след това Острието сформира още един отбор мечта с Рей Мистерио и печели наскоро представените нови Отборни Титли на WWE през ноември, 2002 г. Двамата правят паметни мачове срещу Лос Герерос, доказвайки още повече на феновете, че те винаги могат да очакват отличителни мачове от страна на Острието.

Въпреки всичко, скоро се появява пречка. През февруари 2003 г., Острието получава контузия на врата, която го изкарва извън ринга за по-голямата част от годината. Това обаче не е първият му път, в който той се среща с подобни проблеми. Като дете, той многократно получава наранявания на врата, преживявайки всичко от сорта на скачане от кухненската маса до падане с главата надолу по хълм. Проблемът е сериозен и винаги ще го преследва, евентуално дори ще прекрати кариерата му, но той все още не е готов да се откаже.

След труден период на възстановяване, Острието се завръща в Първична Сила и има по още едно царуване като Световен Отборен Шампион и Интерконтинентален Шампион, но поредна контузия прекъсва прогреса му. Несъмнено тази спънка дава ефект върху него. Когато се завръща на ринга отново, той вече е променен човек. По-пресметлив, отчаян. Изглежда контузиите му го научават, че той не притежава цялото време на света. Острието иска да бъде Световен Шампион преди шансовете му да го подминат и е готов да направи всичко нужно, за да го постигне.

Всичко започва на КечМания 21, където той печели първия в историята Мач със Стълби за Договора в Куфарчето (още една повратна точка за Острието). Победата в тази среща му гарантира мач за Световна Титла по всяко време в периода до края на годината. Това е перфектната възможност за него, но той не я пропилява. Острието не бърза, а умело изчаква удобния момент.

В онзи период започва и истинската драма, защото по онова време се заражда връзка между него и Лита. Единственият проблем е, че Лита вече се среща със стария съперник на Острието, Мат Харди. Аферата експлодира в една от най-разгорещените вражди, случвала се някога в WWE, с Острието и Харди наранявайки се жестоко при всяка удобна възможност. Мачовете между двамата са дори още по-ожесточени, но в края Острието е този, който стои на върха. Той побеждава Харди в мач със стълби, загубилия в който трябва да напусне шоуто, през месец октомври на 2005 г., печелейки както враждата, така и дамата




Решителността, която Острието показва по време на битките му с Мат Харди, ясно демонстрира, че той притежава нужното, за да бъде шампион. Острието оправдава очакванията на турнира Новогидишна Революция, състоял се на 8 януари, 2006 г. Броени секунди, след като Джон Сина успешно защитава своята Титла на Федерацията в изтощителен мач в Елиминационна Клетка, Категоризираната Суперзвезда използва договора в куфарчето си и го побеждава в средата на ринга. Случилото се е шокиращо, подмолно, но и ефективно. В тази нощ Острието печели Титлата на WWE, Великият Опортюнист е роден.

С Лита до него и Титлата на Федерацията около кръста му, Категоризираната Суперзвезда изисква внимание. Той е нецензурен на микрофона и унищожителен на ринга. Когато Джон Сина печели титлата обратно от него, Острието веднага се сбива със съдията в срещата, Мик Фоли. В този ден се ражда една опасна вражда, която кулминира на КечМания 22 в брутален Хардкор Мач, след който и двете Суперзвезди напускат ринга с изгаряния от трета степен. Хардкор Легендата се изправя срещу по-неопитен претендент, но Острието го побеждава в собствената му игра и продължава пътя си към спечелването на титлата обратно.

Той успява да направи това през месец юли, когато побеждава Роб Ван Дам в епизод на Първична Сила, печелейки своята втора Титла на Федерацията. Резултатите от последвалата вражда между него и Джон Сина са едни от най-добрите мачове в кариерата на Острието. Евентуално той отново губи титлата от Джон Сина, но позицията му на топ звезда през годината е вече подсигурена.

А какво следва по-нататък? Ако ти си на мястото на Острието, ще поставиш още рекорди. Великият Опортюнист печели Световните Отборни Титли за осми път, отново поставяйки рекорд в WWE, докато си партнира с Ренди Ортън в скандалния отбор, познат като Rated-RKO.


Отборът е доминиращ, но Острието вече е прекалено добър, за да се размотава в отборната дивизия за дълго. През месец май на 2007 г., той отново вижда потенциална възможност за изгода, когато предизвиква и побеждава Мистър Кенеди в мач за договора в куфарчето му. С още един договор, гарантиращ му мач за Световна Титла, в негово притежание, Острието отново изчаква за подходящия момент, този път обаче атакувайки 24 часа по-късно. След като на Разбиване Гробаря запазва Световната Титла в Тежка Категория, поради равенство в Мача в Клетка между него и Батиста, той е брутално пребит от Марк Хенри, след което Острието използва договора си и тушира шампиона, печелейки титлата за първи път.




След победата, Острието става част от Разбиване, макар и да му се налага да предаде титлата си през юли, заради контузия на гръден мускул. Той се завръща на турнира Сериите Оцеляване през ноември, дегизиран като оператор, намесвайки се в мача на Гробаря срещу тогавашния шампион Батиста. Острието минава на страната на Вики Гереро, Чаво Гереро и двама последователи познати като Кърт Хокинс и Зак Райдър. Групата, наречена Ла Фамилия, помага на Острието да си върне Световната Титла от „Животно” в Троен Мач на Армагедон. От там нататък, те прекарват следващите месеци враждувайки с „Мъртвеца”, което довежда до още един голям момент в кариерата на Острието. На КечМания XXIV той се среща лице в лице с Гробаря, в главния мач на Шоуто на Шоутата пред лицата на почти 75,000 фенове. В тази вечер той губи както мача, така и титлата си, но значимостта на тази нощ е толкова голяма, че загубата му няма почти никакво значение. Осемнадесет години по-рано, той гледа главния мач на КечМания от тълпата. В тази нощ обаче, той е Човекът с главно „Ч” в средата на ринга, намиращ се на същото място, където и неговите герои са били.

Макар и да остава без Световната Титла в Тежка Категория, Острието продължава да обръща нещата в своя полза. Добре запознат с това, че може да постигне всичко, което пожелае, докато е в добри отношения с Главния Мениджър на Разбиване Вики Гереро, той й предлага брак. С шефа на шоуто до рамото му, Великият Опортюнист е свободен да прави, каквото си пожелае. Гереро използва правомощията си, давайки на Острието мачове за титлата отново и отново, докато той продължава да набира царувания. Общо той печели 31 титли в WWE — повече от всяка друга Суперзвезда в историята.

Когато връзката му с Вики най-накрая се разпада, Острието търси нови съюзи, които биха помогнали на кариерата му. Виждайки сродна душа в лицето на непочтения Крис Джерико, Категоризираната Суперзвезда сформира отбор с ветерана и заедно те грабват Обединените Отборни Титли на турнира Сбиване през месец юни на 2009 г. Големците създават опасен отбор, макар и който да не просъществува за дълго. През юли Острието скъсва ахилесово сухожилие по време на мач и му се налага да излезе извън играта отново, този път за шест месеца.

Последната година на Острието в WWE започва на турнира Кралски Грохот през 2010 г., когато той прави шокиращото си завръщане на ринга. В тази нощ той побеждава 29 други Суперзвезди в главния мач, което го прави единственият кечист, печелил турнира Крал на Ринга, Кралското Меле и Мача със Стълби за Договора в Куфарчето. Победата му осигурява еднопосочен билет към КечМания, където той се изправя лице в лице със своя бивш съюзник Крис Джерико в мач за Световната Титла в Тежка Категория, в който Великият Опортюнист бива победен.



След това той се завръща в Първична Сила, където се бие с врагове като Ренди Ортън и Нексъс. Най-запомнящата му се конфронтация по онова време обаче не е с човек. През октомври Острието става толкова бесен на анонимния Главен Мениджър на Първична сила, че разбива компютъра му в средата на ринга. Нещо, което всеки фен на WWE би искал да направи, ала нетактичният акт довежда до преместването на Категоризираната Суперзвезда обратно в Разбиване.

Финалните моменти от кариерата на Острието са едни от най-добрите му. Той печели десетата си Световна Титла на турнира МСС през декември и я защитава успешно срещу претенденти като Кейн и Долф Зиглър. След като титлата бива несправедливо отнета от него, благодарение на Вики Гереро, Острието побеждава Зиглър, за да спечели седмата си Световна Титла в Тежка Категория — единадесетата му Световна Титла като цяло.

По-късно след това той се бие с Алберто Дел Рио, отстранявайки Мексиканския Аристократ и неговите дружки с помощ от най-добрия му приятел Крисчън. В онези дни Острието все още дори не предполага, че дните му на ринга са преброени. Доста от последните му мачове обаче са подходящи в предвид близкото бъдеще, защото в някои от тях той си партнира със Суперзвездата, с която той прави първия си отпечатък в WWE.

Последният голям мач на Острието се състои на КечМания XXVII срещу Дел Рио. Много са тези, които смятат, че наглия милионер ще спечели срещата, защото все пак това е съдбата му. Но в тази нощ Категоризираната Суперзвезда не само го побеждава, но и съсипва ценния му Ролс Ройс като за капак на всичко. Създавайки поразии с Крисчън и със Световната Титла в ръце, това е перфектният начин за него да си замине.

Тогава, по време на Първична Сила на 11-ти април, 2011 г., Острието внезапно обявява оттеглянето си. Гръбнакът му е претърпял прекалено много наранявания, за да му бъде позволено от медиците да продължи да се бие. До тази нощ е предвидено той да се бие с Алберто Дел Рио в Мач със Стълби на турнира Екстремни Правила. Но това е то. Кариерата на една от най-великите Суперзвезди в историята на WWE приключва




Моментът е депресиращ, но няма реална причина за някого да се чувства зле. Острието е постигнал всичко в бизнеса, може би дори повече от която и да било друга Суперзвезда. Класически мачове. Незабравими вражди. Безкрайни царувания. Сбъдната мечта? Той постига повече, отколкото някога е предполагал.

Не се знае дали феновете ще видят Острието отново. Може би някога той ще получи роля на Главен Мениджър и ще започне война с Вики Гереро. А може би ще отвори училище за издигане на таланти и ще обучава следващата генерация от Суперзвезди. Или пък просто ще се върне към това да бъде фен, гледайки екшъна от тълпата със същото учудване на лице, което имал в онази перфектна нощ в Торонто, когато вижда как се сблъскват Хоган и Уориър на КечМания VI.

Каквото и да следва, само едно нещо остава да бъде казано: Благодарим ти, Адам Копланд.

Edge беше и завинаги ще бъде една от най-екстремните суперзвезди в WWE,Thank you Edge

Хубаво е, че си го постнал тук аз вече го прочетох в bwc, но е хубаво и тук да го видят

Ти си най - добрия Edge!
EDGE FOREVER!!!!!!

edge is aaaawesome